Първото издание на Националния фолклорен фестивал на обработените народни хора „Рила ни гледа” се проведе от 08.07. до 10.07.2010г. в гр. Дупница. Организатори бяха  Народно читалище „Зора 1858”, гр. Дупница и Общинските ръководства на Дупница и Сапарева баня. Основната задача на форума е съхраняване и популяризиране на автентичния български танцов фолклор и стимулиране на неговото развитие в наши дни.Успехът на първия фестивал беше повторен с още по-голяма сила през следващата 2011 година, когато от 17 до 19 юни, сцените на парк „Рила” в Дупница и „Гейзера” в Сапарева баня, дадоха поле за изява на двойно повече хореографи и танцьори от цялата страна.Домакин на третото издание, провело се от 14 до 15 юни 2012г., бе Община Дупница. Огромният брой участници и високото ниво на представяне на колективите и техните ръководители затвърдиха авторитета на фестивала като един от най-престижните форуми на фолклорното танцово изкуство в страната. Надпреварата протече под егидата на кмета инж. Методи Чимев. За първи път бе осигурен значителен  паричен награден фонд, за което допринесоха и спонсорите „Рила спорт”, „Рила газ” и „Ротари клуб” Дупница.Четвъртото издание се проведе от 15 до 16 юни 2013г. отново в парк „Рила” в Дупница под егидата на кмета инж. Методи Чимев. Амбицията на организаторите бе не само да повторят постигнатия успех, но и да се разшири статутът на Национален фолклорен фестивал „Рила ни гледа” като пазител на българския танцов фолклор и радетел за развитието му в наши дни. За първи път в България се проведе международен фолклорен фестивал, в който участваха състави от цял свят, изучаващи уникалните ни народни хора и зад пределите на страната ни.С идеята, че всеки хореограф трябва да бъде преди всичко творец, а не само ръководител, фестивалът поставя изискване съставите да се представят с обработки и композиции, развиващи мисленето на танцуващите и разкрасяващи народното хоро визуално, без да нарушават автентичния му характер.Хореографите чрез своите композиции трябва да се справят с нелеката задача да запазят автентичното хоро, неговия стил и характер, като умело обработят разнообразния хореографски текст, интересните композиции, сложните поддръжки и движения. Фантазията на твореца трябва да превърне избраното автентично българско народно хоро в сценично разработен танц, който да носи нужната емоционалност, душевност и атрактивност, доставящи удоволствие както на изпълнителите, така и на публиката.Тазгодишното 8-мо поредно издание предлага още по-голямо разширяване на рамките на фестивала.   В него вече могат да вече могат да вземат участие и вокални групи, които ще представят своите автентични и обработени песни. За разнообразие на многобройната публика ще бъде организирана Улица на занаятите, разположена между двете конкурсни сцени. Там участниците и гостите не само ще наблюдават как работят майсторите, но и самите те ще имат възможността да се опитат да сътворят  предмети от бита по старите техники. Ще бъдат поканени майстори грънчари, ножари, дърворезбари, кожари, тъкачи и др.

Музика

Print Friendly, PDF & Email